Моля Ти се, Господи добри!
Думи от тъгата ми извират.
Още две очи ми подари.
На гърба сложи ги да се взират.
За да видят всеки остър нож
във десница тиха и коварна.
Мним добряк. Но гърбом станал лош.
И забравил що е обич вярна.
Чуваш ли ме, Господи? Кажи!
Дай ми знак, че чудо ще се случи!
Ето, нож коварният държи
и зад мен причаква като куче.
Чувам някак отговора скъп.
Иде като лъч от небесата.
"Кръста понеси на своя гръб!
Той ще те опази в тъмнината!
Кръст поема гвоздеи, стрели...
Кръст поема нож по всяко време...
Даже за Христос да те боли -
няма кой от Мен да те отнеме!"
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
Няма коментари:
Публикуване на коментар