вторник, 8 декември 2015 г.

СТАРЧЕСКА РЪКА

Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.

За пръстите, отдали всеки плам,
на блъскането - лете или зиме.
За ориста в насечената длан,
която като огнен нож гори ме.

Петаче да й пусна - ще гнети,
дори и да достигне за самуна.
Прости ми, дядо! Моля те, прости!
Ръката ти аз искам да целуна!

В дъха си твоя хал да задържа,
а после върху лист да го изплача,
преди по моя път да продължа,
а ти - въздъхнал да потънеш в здрача.

И в сенките, от нощни висини,
една ръка с любов да те погали.
Хвани я, дядо! Здраво я хвани,
че миналото - кучета го яли...

Но в бъдното, прекрачил... Ей така!
Докле очи притвориш... И те няма!
С най-святата, прободена ръка,
да литнеш тих...
На Господ Бог към Храма!

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар