събота, 5 ноември 2016 г.

ДОКОГА, БОЖЕ МОЙ!

Във сърцето си нося тъга
от мнозина до днес недочута.
Докога, Боже мой? Докога
тоз народ изтерзан ще се лута?

Ханаан не намери... Уви!
Само някаква гола пустиня.
Там сърцето на скота кърви,
без да случи на ден милостиня.

Там учителят става клошар,
че със пенсия трудно живее.
А бандитът не помни буквар,
нито Святата почит къде е.

Мутрокрация. Рекет. Тъма.
Черни хроники. В няколко реда.
И остава душата сама
като сив силует да се гледа.

Като болт от изхвръкнала ос,
който злото без жал ще бракува,
без дори да изплаче с въпрос:
Колко, Боже, съдбата ми струва?

Как затриват се вкупом души
с арогантност и страшна погнуса?
Кой устоите светли строши
и към пропаст дълбока ни спусна?

Как се бъдното тъжно стъмни,
и за изгрев надежда не хвърка?
Кой обърка ни всичките дни?
Кой живота ни грозно обърка?

Този зъл и проклет лешояд,
как народецът днес да пребори?
Грешен Ирод с ръце на Пилат,
който себе си вижда отгоре...

Празнодумец с фалшив ореол,
въплътен от лъжа и измама.
Кой ще види, че царят е гол?
Кой ще страда, че Юда е в храма?

Докога, Боже мой, ми кажи,
ще опъваме яко хомота?
Няма Истина в куп от лъжи
и в смъртта не пребъдва Живота!

Само още веднъж ни огрей!
Капка Милост в съдби милиони!
Нека днес се роди Мойсей,
по-велик от мълви и канони.

Неподкупен - до сетния дъх.
Неподвластен - към Теб да ни води!
За да стигнем Заветния връх,
гдето няма злини и несгоди!

Амин!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар