Когато се срути престъпната сган
вилнял е, изглежда, жесток ураган.
И клети страдалци с прогизнал покров
си стъкват огнища с искрици любов.
Платили с години, с безчет теглила,
съдбите си кърпят с конец и игла.
А гербът плакатен, фалшив като сън,
започва да пълни казаните вън.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.