Светът ми е пейзаж несътворен.
Въздигнат връх, високо над мъглите.
Луната спи в безмълвния му плен
и обич там споделят си орлите.
Не бих потърсил четка и бои,
с които в цвят властта му да разкрия.
Душата страховете си таи
и страда тихо в тяхната стихия.
Защото тя самата е воал.
Разпъната невинност на статива.
Рисувал би я само порив бял,
дори от цветовете да попива.
И в ден и час когато ме зове
на нимфа глас, и полет на сирена -
художникът ще смеси в цветове
душата ми, пейзажно сътворена.
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар