вторник, 11 февруари 2014 г.

БЯЛ ЙЕРОГЛИФ

Помниш ли прастария мотив,
че светът е място за двамина?
Исках да съм шеметно щастлив...
Слънчев лъч над вишнева градина.

Бях номад, пустинник, бедуин.
Скитник между севера и юга.
Всеки бях, но... винаги един,
неспособен да обича друга.

Утринен и пролетно-мъглив
в теб заклевам мъжката си песен.
Пръстите ни - бял йероглиф -
да се слеят в порив безсловесен.

(Сбъднати предчувствия)

Няма коментари:

Публикуване на коментар