РОБСКО

В памет на Васил Левски!

Свята клетва за смели мъже.
Уж е толкова чисто и просто.
Но накрая остава въже
за предаден от свои апостол.

С чаша вино извечният срам
много лесно ще бъде забравен.
Свободата прилича на Храм,
но пък робът не е богоравен.

Като червея ниско пълзи.
Като храст се огъва и кърши.
Лицемерно пролива сълзи.
Плюе в пазва, а после се бърше.

Кой ли, робе, за дълг те роди,
щом безчестен прегръщаш позора?
Лумнал огън ли носиш в гърди
или страх на безропотни хора?

Кой захлупи сърцето ти с фес
и поклон пред насилник довека?
Ако вяра остане без чест,
то пребъдва ли Господ в човека?

Черна смърт. Като плач на поет.
Гарван грачи и вятър не спира.
Вън от Храма, без Бог и Завет,
само жалкият роб не умира...

(Хрониките български)