вторник, 11 февруари 2014 г.

СВЕТЛО ВЪЛШЕБСТВО

Обичам да ни има... Повторими.
В любима песен. В цъфнал розов храст.
Сред белезите - зрими и незрими
на всичко доловимо между нас.

И светлото вълшебство на следите
от нишките дантела да плете,
а вятърът - беглец по висините,
в небесен монограм да ни чете.

До онзи миг на сбъднато начало...
До зов и поглед в лъч от необят,
когато в ненаписаното бяло
две думи сливат порива си свят.

(Сбъднати предчувствия)

Няма коментари:

Публикуване на коментар