четвъртък, 27 февруари 2014 г.

ХАРИЗМАТА

Харизмата, по право, не е вечна.
За кратко се превръща в лична власт.
Но тръгне ли си - вече е далечна,
и няма да я върнат зов и страст.

Безсмислено е някой да поиска
безценният й лъч да осребри.
Народната любов ще го притиска
да върне невъзможното дори.

Доверието трудно се печели,
но много лесно после се руши.
Доброто обаяние умре ли -
не ще се върне в скръбните души.

А властникът, дори харизматичен,
ще рухне в своя крах, обезвластен.
И колкото й думи да изрича -
не ще да бъде вече опростен.

Той всичкия си блясък е профукал
и няма как отново да блести.
Балонът безвъзвратно се е спукал.
Смалява се. В безсилие свисти.

В заложената клопка на цинизма
месията е червей в пустота.
Не връща помрачената харизма
прахосани в царуване лета.

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар