Не зная колко още ще тиктака
часовника, у мен дълбоко скрит.
Надеждата родена е да чака
и следва своя смисъл упорит.
Защото на кръга на циферблата
стрелките са заключени стрели,
и всяка иска горе, в необята,
със Вечност своя зов да сподели.
Сърцето ми с копнението бяло
секундите в минутите следи,
и люшка се, подобно на махало,
затворено у моите гърди.
А иска ми се този механизъм
да свърши начертания си ход,
че времето, кажи-речи, изниза
кръга на отлетелия живот.
Часовникът в очакване тиктака.
Махалото – след миг ще полети.
И горе, над присъдите от мрака,
със своята звезда ще заблести.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
Няма коментари:
Публикуване на коментар