Сърцата взират се в това,
което ги убива властно.
И няма лъч от синева
във битието им ужасно.
Глупците в ямата - безчет,
а вождът им - с осанка тлъста.
Но той за тях е прав и свет,
като Спасителя на Кръста.
Покланят му се - нощ и ден,
досущ светия на икона.
Че той телец е угоен
и самодържец на Мамона.
Жадуват само с капка лой
поне веднъж да ги помаже...
Да бъде техният герой,
и зов, и път, и господ даже...
Не питайте дали горчи
в душата ми от тази драма.
Човек с отворени очи
не може да попадне в яма.
Но червеят обича кал,
и пръст в безумните да рови.
За тях сълза не бих пролял,
щом винаги ще лея нови...
Без Вяра, Кръст и синева...
Без Слово, чисто и прекрасно...
Сърцата взират се в това,
което ги убива властно...
Ясен Ведрин
(Хрониките български)
Няма коментари:
Публикуване на коментар