Не се научих в миговете, летните,
да пия от очите ти светлик,
та в спомените нощем, неусетните,
светулки да рисуват твоя лик.
Не се научих да задържам в устните
искриците от твоята ръка,
че щом настъпят вечерите, пустите,
да пламне огън, щом те изрека...
Не се научих да улавям атоми
в косите ти, и в твоя шепот мил,
та дойде ли самотност за душата ми,
да помня как в дъха ти - дъх съм бил.
Не се научих да задържам порива,
сега, когато в мислите горчи...
Ела при мен! Вратата е отворена!
Не се научих! Ти ме научи...
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар