петък, 28 април 2017 г.

ВЯРАТА НА ЙОВ

Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов -
в реките на кръвта - горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.

Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето - нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има -
обветрен, но в духа неповален.

Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи - дървеса.
През лирата - от ангелски напеви -
да лазят мравки в моята коса.

И още стих! И още два-три реда...
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен... И все още ведър
вестител на далечните звезди.

А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов -
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар