СМИСЪЛЪТ НА ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Не ще го осъзнае тленна плът

и земен ум не ще го проумее,

че времето е дългият ни път

и всеки пътник сам си го живее.

Пътуваме до крайната врата.

До Смисъла потаен и далечен.

Търкулват се живяните лета,

а никой на света не става вечен.

За поглед би ни стигнал ден напред.

До края ще е нужна мощ голяма.

И само със свещен далекоглед

ще зърнем горе арките на Храма.

Оттатък е съдбовният финиш,

блажен и чуден само за малцина.

Останалите търсят си престиж

в съдбата на Адамовата глина.

А пътят ще приключи... Няма спор!

Че той от милиарди е преминат...

И винаги плътта им става тор,

когато в гроба вените изстинат.

Оттатък са безсмъртните души

пред ситото на Правда безпристрастна,

която в мрак ще ги опустоши

или въздигне в Слава най-прекрасна.

Все още сме на пътя... Тук и днес!

И има утре, и надежда има!

Пътуваме към Вечност без адрес,

а времето годините ни взима...

Накрая - при приключилия ход -

дано да бъде участта ни Свята,

че Смисълът на целият живот

е Вечният ни Бог на небесата.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)