Светът посяти думи не възвръща.
Не трогва пръст дарената любов.
И болката е все една и съща -
трънливият венец Исус Христов.
От плевели обръгва до досада.
Не ще ги сърп пожъне за Сион.
Но щом сеяч предаден е на клада -
пожар са те до смъртния му стон.
Животът му с мечти изпепелени
е глътката с горчивия пелин,
а Вечното сред страстите им тленни
не ще се запечата със Амин.
В капаните на евтината слава
е пълно със пресъхнала трева,
а тя Небесен зов не проумява
и хули подарените слова.
Копнежът се докосва до провала
и жертвата - до гибелния смях.
Една душа, щом всичко е раздала,
е шепа на отритнат сиромах.
Едно сърце, прегърнало Голгота,
е стъпкан грозд със смазани зрънца.
Не ще дочака щедростта от скота,
ни мляко от нахранена овца.
Тъмата на безплодност е присъща.
На сляпа плът, обречена на ров.
Светът посяти думи не възвръща.
Не трогва пръст дарената любов.
Стефан Главчев
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар