понеделник, 17 юли 2017 г.

СТИХ НА ВЪЛНОЛОМА

Обичам вълните.
Напомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.

Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен -
заливан, отмиван, но остър и жив.

Това е цената -
прегърнал вълната,
да бъдеш сам себе си в жребий суров.
И в изгрева - буден
да срещаш учуден,
лъчите на Свята Небесна Любов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар