Обичам вълните.
Напомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.
Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен -
заливан, отмиван, но остър и жив.
Това е цената -
прегърнал вълната,
да бъдеш сам себе си в жребий суров.
И в изгрева - буден
да срещаш учуден,
лъчите на Свята Небесна Любов!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.