четвъртък, 2 юли 2015 г.

ДАР

Когато се износя като дар,
тъй както девет месеца - родилка,
ще бъда на молитвите - олтар,
за раните - намерената билка,

за болката - утеха от слова,
изстрадани във пещ неугасена,
дори и на пътеките - трева,
от капките на утро оросена.

Дъхът ми нека всякога таи
какво и колко болката си струва.
Търговецът обича да брои,
но вярата с пари не се купува.

Един с омраза ще ме прокълне,
а друг - скръбта ми люто ще одумва,
но някъде - до сетен час поне,
сърцето ми искрите си ще лумва.

И както Бог в ръцете Си - от пръст
направил е Адам да оживее,
така чрез думи, раждани на кръст,
духът се вдъхва, за да не изтлее.

Когато се износя, в теглила,
дано изплаче рожбата ми в бяло.
И серафим с разперени крила,
да я бележи с вечност...
За начало...

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар