Защото си и прилив, и стихия!
Защото си и огън, и вода!
Защото във безкрай ще те открия,
дори да нямам никаква следа!
Защото са ръцете ми въжета,
с които връзвам стихове-платна!
За да преплувам цялата планета
в копнеж по твоя дъх и светлина.
Защото са очите ми маяци,
претърсващи за теб нашир и длъж.
Защото ти ми даваш нежни знаци -
във жарък пек или в проливен дъжд.
Защото е сърцето ми дълбоко -
и там се вливат в чист водовъртеж -
въздишката от всяка твоя болка
и трепетът от всеки твой копнеж.
Защото си дарена с миг от вечност.
Превърната във вечност на мига.
Безкрайно близка в своята далечност.
Тъга във радост. Радост във тъга.
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.