понеделник, 6 юли 2015 г.

ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ?

Защото си и прилив, и стихия!
Защото си и огън, и вода!
Защото във безкрай ще те открия,
дори да нямам никаква следа!

Защото са ръцете ми въжета,
с които връзвам стихове-платна!
За да преплувам цялата планета
в копнеж по твоя дъх и светлина.

Защото са очите ми маяци,
претърсващи за теб нашир и длъж.
Защото ти ми даваш нежни знаци -
във жарък пек или в проливен дъжд.

Защото е сърцето ми дълбоко -
и там се вливат в чист водовъртеж -
въздишката от всяка твоя болка
и трепетът от всеки твой копнеж.

Защото си дарена с миг от вечност.
Превърната във вечност на мига.
Безкрайно близка в своята далечност.
Тъга във радост. Радост във тъга.

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар