четвъртък, 2 юли 2015 г.

ЛАУРА

Не рискувам с красива утопия.
Всяко сбъдване плащам на кръст.
Помъдрях от пробождащи копия
и претръпнах за болка и мъст.

Неизменно блестя гилотината
над извечния мой идеал.
И протегнал ръце към мнозината
пълних шепи с възторг и печал.

За корона ми служеха шипове
и главата ми с тях прокърви.
Не изпросих утеха със хлипане.
Не помръкнах от тежки мълви.

Камък бях. Претъркулен до свършека.
Извор бях - не за всички пенлив.
Пита бях. И ми ядоха къшея,
от сълзите навярно горчив.

Но в предела на всяко умиране,
като зрънце, дълбоко в пръстта,
ще ме спомни мигът за намиране -
златна лаура с вечни листа.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар