сряда, 22 юли 2015 г.

ГЪРБУШКОТО

“Ти целият скован от злоба си,
о, шумен и разблуден град...”
Хр. Смирненски

Притиснат в градските обятия,
в един дъждовен, кишав ден,
продава своите разпятия
гърбушко сив и състарен.

А клиентела се нарежда
да пие сутрешно кафе
и бегло някак си поглежда
в червеното му кадифе.

“Днес вярата е дефицитна!” –
прошепва той, но бива чут.
След миг опашката сърдита
решава да му бие шут.

“Глупако! Махай таз сергия!
Разбрахме те, че търсиш жал!
Ония, другите, с просия
дори не са на твоя хал!

Не се прави на Квазимодо –
това не ти е храм в Париж!
Махни се, не дразни народа!
Ти тука просто не вървиш..."

Не случил никак на симпатия
гърбушкото трепери в страх.
Ритник... и всичките разпятия
изхвърчат всред ехиден смях.

А той, пълзящ по тротоара,
опитва да ги събере.
О, Господи! Придай му вяра!
Пази го, за да не умре!

Във сиви локви се оглежда
снагата на безлунна нощ.
Изчезва всякаква надежда
за вяра и подхвърлен грош.

Запомнил смеховете, хулите,
прибрал сергията в торба,
гърбушкото си трие скулите...
В разпятие – една съдба.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар