сряда, 1 юли 2015 г.

УТЕХА ЗА ПРОСЯКА

“Синко, спомни си, че ти си получил своите
блага приживе, така и Лазар злините;
но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш...”
(Святото Евангелие от Лука 16:25)

Души, облечени с бездушие, минават всеки ден оттам,
където връз чердженце сгушен стои човечец куц и ням.
Не може той да се обади – затуй с табела ги зове.
Да бръкне някой, да извади, да пусне там стотинка-две.

Уви, навярно неграмотни, те надписа му не четат.
И сигурно са безимотни, а и парите им са кът.
Не! Друго вижда той, горкият – банкноти с едър номинал.
Да имаше една от тия – цял месец с радост би живял.

Но има си закон в живота. Закон за всичките пари.
Банкнота търси се с банкнота и иска да се уедри.
Ръцете бедни се презират. На тях петачета им дай.
А тя в портфейли се прибира и дава на човека рай!

Хартия търси се с хартия, металът търси се с метал!
Каква ужасна орисия! Мизерия и капитал!
Не чакай друго, о, бедняче! Недей да мислиш за пари!
Бъди доволен на петаче и на Исус благодари!

Че притча Господ е изрекъл за Лоното на Авраам!
И в него ще отиде всеки, що бил е Лазар, куц и ням!
А тия с едрите банкноти, с имота, с многото пари
ги чака пъкълът и злото, где огънят ще ги гори!

Затуй минават те надменни! Затуй не виждат твоя зов!
Сърцата им са заслепени и нямат Божия Любов!
Но ти не страдай, че нехаят! Сълзите бързо избърши!
Защото скоро идва Раят за всички Негови души!

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар