Грешен свят! Кой оплете те в низост?
Кой събори душите в калта?
Днес потърсих в съдбите ти "близост" -
дума светла от древни лета.
Ти предложи ми начин престижен -
със салони и лъскав паркет.
Да открия сред хората "ближен",
сиреч - близък и с вярност заклет.
Близостта ти бе толкоз фалшива -
бутафорно-измамна стена,
зад която зеници присвива
древен урод, злодей, сатана...
Хора близки - в сърцата далечни,
сякаш зейнала пропаст от хлад.
Уж докосват се, уж са сърдечни -
а пък то - преживян маскарад.
Не намерих в съдбите ти "близост".
Светски хроники - колкото щеш.
Лешоядно сърцата пронизал -
си зловонен сред своята леш.
Богу моля се, в мъка угрижен
и гласът ми от святост трепти:
Дай ми близост, родена от ближен!
Дай ми обич, в която си Ти!
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар