сряда, 22 юли 2015 г.

ДВАЙСЕТ ЛЕВА...

Беден старец пресмята трохи.
После в шепите дълго ги гледа.
И в хастара, прояден с бълхи,
пъха дребната своя победа.

Двайсет лева. Все някакъв кяр.
Повишение зорлем дочака.
Ще отиде сега на пазар,
а светът ще усмихне добряка.

Да си купи сънуван колбас...
Стига вече със ситната леща.
"Хайде! Плащам с парите си аз!
Дай ми скъпата шунка отсреща..."

Умореният в кишата пес
нека косъма сив да заглади...
Двайсет лева са светлото днес
за години, преминали в клади.

Глътки вино. Бутилка мерло.
Не за комка, а тъй - за живота.
Утре пак ще е същото зло.
Днес обаче си има банкнота.

Беден старец усмихва се. Сит.
Утешен. Като в притча за Рая.
А от тъмното бъдеще, скрит,
алчен хищник загробва му края.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар