Животът ни ще свърши точно там,
където скръб мечтите ни попари -
щом няма за душите светъл храм,
и липсват за очите ни олтари.
Какво би бил художник без статив
или пък скулптор без длето в ръката?
И кой от нас нарекъл би щастлив
най-сивия нюанс на сивотата?
Какво ще бъде птицата в кафез
или с крила, прекършени без време?
А изборът, убит с едното "без"
дали сърцето лесно ще приеме?
Родени в гравитация - тежим.
И трудно някак мисълта полита.
На всяка орис - себе си дължим,
и щастието - в глътка неизпита.
Напук обаче, в смелите мечти,
животът своя смисъл ще намери,
дори една от тях да заблести,
а други да издъхнат до химери.
Защото мъдростта ще прошепти:
Живея, следователно, мечтая!
И пълен е със хиляди мечти
животът от началото до края.
(Търсач на бисери)
Няма коментари:
Публикуване на коментар