вторник, 7 юли 2015 г.

ЖИВЕЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО МЕЧТАЯ

Животът ни ще свърши точно там,
където скръб мечтите ни попари -
щом няма за душите светъл храм,
и липсват за очите ни олтари.

Какво би бил художник без статив
или пък скулптор без длето в ръката?
И кой от нас нарекъл би щастлив
най-сивия нюанс на сивотата?

Какво ще бъде птицата в кафез
или с крила, прекършени без време?
А изборът, убит с едното "без"
дали сърцето лесно ще приеме?

Родени в гравитация - тежим.
И трудно някак мисълта полита.
На всяка орис - себе си дължим,
и щастието - в глътка неизпита.

Напук обаче, в смелите мечти,
животът своя смисъл ще намери,
дори една от тях да заблести,
а други да издъхнат до химери.

Защото мъдростта ще прошепти:
Живея, следователно, мечтая!
И пълен е със хиляди мечти
животът от началото до края.

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар