петък, 17 юли 2015 г.

ЕФИАЛТ

(по вдъхновение от филма "300")

От страх човекът сто пъти умира,
до смърт ако случайно приближи.
И уж потеглил - тягостно се спира
в поклон пред десет хиляди лъжи.

И става смутен блясъкът на ножа
с простряно до сърцето острие.
Тъй скъпа е едничката му кожа!
Тъй сладко е едното битие!

Гърбът си струва, ако се прегърби.
Главата, ако в миг се поклони.
Фалшивото е изборът без скърби,
макар от него страшно да вони.

Смъртта е изход. Някъде, оттатък...
Мнозина я посрещат със сълзи.
А червеят, подобно на змията,
научил се е само да пълзи.

Дори да си добави - ден, година,
или с измама да се позлати -
без образ е омразната гадина,
без всичките божествени черти.

От страх човекът сто пъти умира.
Поне веднъж със чест да би умрял!
Че Вечност от Небето се събира,
а тленното - от лепкавата кал...

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар