петък, 17 юли 2015 г.

ОРИС

Колко често въздъхвам те ничком,
моя орис с невидим печат...
Как мечтая, подобен на птичка,
да летя над самотния свят.

И с крилете лъчи да докосна -
бели облаци с бял благослов.
Да намери душата ми остров.
И дори остарял - да съм нов.

В дъждовете им - чист да се гмурна,
като котва, която лети...
Да отпия небесни чучури.
Да отворя вълшебни врати.

И от химни духът да сияе,
както изгревът трепка червен.
А детето у мен да играе
на мечтата с мига уловен.

Да съм радост - за всички и всичко...
Светъл празник. И смисъл възпят.
Колко често въздъхвам те ничком,
моя орис с невидим печат...

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар