неделя, 5 юли 2015 г.

НА ПЪТЕКАТА КЪМ ПРОПАСТТА

Пътеката, осеяна със рози
се спускаше надолу, в пропастта.
А дяволът приемаше залози
и весело подсвиркваше с уста.

Бе сигурен - човеците ще искат
пари и слава, суета и власт.
В тълпата бясна, гдето се натискат
и хиляди желаят го със страст.

Залозите обаче не вървяха.
Та кой оспорил би съблазънта?
Треперещите бесове мълчаха
и гледаха безумни в пропастта.

Но ето, че бедняк един отказа
за дяволските рози да крещи.
А пратеник от Бога го беляза
в сърцето си Христос да въплъти.

И тръгна той, нагоре, в планината,
с очи възлюбил Светла Канара.
Но в този миг го сплаши Сатаната,
разперил мрачен черните пера.

“Къде си тръгнал? Кой ти позволява
от моята съблазън да страниш?
Нима отказваш мен и мойта слава?
Нима не искаш да ми угодиш?”

Уверено беднякът му отвърна:
“Отрова има в твоите цветя!
Но Бог ми даде инак да ги зърна -
че с тях човек достига в пропастта!

Защо са ми парите ти фалшиви,
с които нямам Вечния Живот?
Не искам дял със твойте нечестиви,
ни почести, ни слава, ни имот!

Махни се, Сатано! Не ме възпирай!
Не ще се върна! Даже да боли!
Наместо твойте рози аз избирам
на Господа венеца от бодли!”

Юмрук невидим дявола събори
и мигом там бедняка освети.
А злият дух, без нищо да оспори,
във пропастта отиде да крещи.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар