вторник, 7 юли 2015 г.

БИСЕРНА МИДА

В загадките на своята вселена
душата ми седефена струи.
От пясъка на дните уморена
не иска вече нищо да брои.

Числата са излишната умора
да търся повторяемост и знак.
С надежда, че от хилядите хора
ще види някой светлия ми бряг.

Един да ме потърси като смисъл,
че чудото се случва, ей така -
дарява мида нежния си бисер
на нечия протегната ръка.

И не пари желае за отплата,
но само лъч в усмивката добра...
Тъй дълго проумявах светлината,
и някак си успях да я прозра.

Най-светлото е толкова достъпно.
Най-чудното - на крачка или зов.
В една Любов животът ни се къпе -
най-вярната и истинска Любов.

И сигурно, преди да си отида,
разтворил бих черупките докрай -
и бисерът в една щастлива мида
да дам на всеки с вечното: Отдай!

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар