неделя, 26 февруари 2017 г.

КЪМ МОЯТА ПРОШКА!

Моя прошко, от болки родена,
прокървила всред тъжния мрак.
Със захапка на дива хиена,
остри спомени ръфат те пак.

Две горчиви сълзи не дочака,
нито думи с призната вина.
С теб душата скръбта си изплака
и плати невъзможна цена.

Колко ножове, гърбом забити,
моя прошко до днес претърпя?
И повдигнала взор към звездите -
колко нощи тревожна не спа?

Знам какво си - отлитаща птица
над света, който тленно пълзи.
Щом те зърне - Небесна зеница
ще пролее за мене сълзи.

И прободена длан ще затвори
всяка рана, що в мене кърви.
Моя прошко, отлитай нагоре!
Грях и зло против мен забрави!

Както буря стъклата измива
а след нея светлеят лъчи,
тъй бъди ми всевластна и жива,
и, простила докрай, премълчи...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар