вторник, 7 февруари 2017 г.

НЕИЗБЕЖНО

Не искам повторения лъчисти.
Животът е роман. Неповторим.
Да връщам вече четените листи
е все едно да си наложа грим.

Не ще привикне старецът в момчето,
щом бръчките са станали реки
и бързат в циферблата неусетно
отдавна полуделите стрелки.

Но може би в съдбовната принуда
ще стана аз към времето добряк -
че то е като хищна баракуда,
захапала житейския ми бряг.

В една черупка тихо ще се сгърби
на паметта огромният багаж.
И всичките ми радости и скърби
ще се превърнат в споменен мираж.

Все пак ще остарея. Неизбежно.
На времето летежа див простил.
И някъде на сушата, крайбрежно,
духът ще се усмихне, че е бил.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар