сряда, 1 март 2017 г.

ЕДНО СЪРЦЕ

Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.

А то безмълвно вече претуптява
в живота всеки луд водовъртеж.
И няма миг от почит или слава
да спре отляво острия бодеж.

Не са му нужни гняв или вендета.
Не се лекува с хули и сплетни.
И само във тефтера на поета,
отеква то с присъди и вини.

Химерата стократно го прониза.
Утопията - лъга го до блян.
Съдбата му написа епикриза -
несбъднато в копнеж неизживян.

Едно сърце. Ръка със свити пръсти.
Дано да ги разтвори слънчев зов.
И щом небето свято ме прекръсти,
да бих си тръгнал с нечий благослов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар