КРЪСТЪТ

Тежи ми Кръста, братко  мой! Тежи!
Не е герданче лесно да се носи.
Със Истина сред хиляди лъжи
сърцето е мишена за откоси.

Да бъдеш трън за грешната пета -
очаквай да си стъпкан и отречен.
От злобата презрян, от подлостта...
Подобно бор, с нечестие посечен.

Да пиеш чаша, пълна с тъмна мъст -
за тебе явна, а за други скрита...
Да бъдеш дух в руините от пръст
и никой твоя зов да не зачита...

Това е то - най-грубото дърво,
което сам светецът си избира.
То лумва в мрака като зарево,
едва когато пак Христос умира.

Един за всички! - древният цитат,
така ужасен, и така удобен.
А Кръстът, за мнозина непознат,
е просто край - посмъртен и надгробен.

Мъртвец ли съм тогава, че живях,
един живот, обречен на Голгота?
И гвоздеите Римски претърпях,
с които биха спрели сто живота...

Длъжник съм. И сърцето ми дължи
на моя Господ капка кръв свещена.
Тежи ми Кръста, братко мой! Тежи
сред тази скръб, от зло преумножена.

Но избор нямам друг. И затова
по дух ще съм Симон от Киринея -
на Господ със предсмъртните слова
в един износен Кръст да просветлея.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)