неделя, 16 август 2015 г.

ПРИЯТЕЛЮ, СЛОЖИ СИ ОЧИЛА!

Приятелю! Сложи си очила!
Не пускай през очите мрак и злоба!
Че мъчи се душата с теглила,
нарочени от люлката до гроба.

В ефира днес вилнеят бесове.
Не ще ги надкрещи човешки ропот.
Невидим чук от бездните кове
и тъмни сенки по вратите хлопат.

От ангели не стига блага вест
до черните коптори на позора.
Излез от там, приятелю! Излез!
Без стойност е понятието "хора".

Нима са хора шумните тълпи,
от зрелища и хляб задоволени?
Кипи гневът ти... Зная, че кипи
и тръпнат уморените ти вени.

Заспи на най-високата скала,
или будувай в нощната омая...
Приятелю! Сложи си очила,
обърнати към портите на Рая...

Че този свят, безверно късоглед,
не ще открие смисъл и посока...
Но ти, дори от битието клет,
не хвърляй взор към ямата безока.

Щом днес слепецът трижди е щастлив
да ходи с Вяра, някъде далече...
И с Истина, от живите по-жив,
на Бог да каже:
Ето, виждам вече!

А тази Вяра всякак би могла
дори в Небето път да си проправи...
Приятелю! Сложи си очила!
Останалото... Господ ще прибави!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар