Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих.
Възходите ми гаснеха в провали.
В скръбта ти се научих да съм тих
и с тебе исках Бог да ме пожали.
Сега те моля! В мене остани!
Бъди ми съдия! И лъч сред мрака!
Тъй много са човешките злини,
че Страшен Съд мнозина ще дочака.
Не ме пропускай в никоя вина!
Ридай у мен! И аз ще заридая!
А щом докосна мир и тишина,
готов ще бъда вдън да се покая.
Че някога, изтлял от пръст и плът,
едничка теб ще занеса оттатък.
И все едно дали съм имал път
безкрайно дълъг или твърде кратък.
У мене Съдията ще се взре
да види теб, небесно утешена,
че щом човекът в сетен час умре -
венец е горе... Или пък мишена!
Приятелко! Пронизвай ме сега!
Недей пести стрелите си в колчана!
И нека днес пред твоята тъга
душата ми горчи, докрай смълчана...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.