Пак валят дъждовете над мен
в тази есен, от облаци жива.
И от тихи мечти напоен
моят блян като стих ги излива.
Капкоструен - небесният свод
с мъдра песен трепти от простора,
че водата е светъл живот,
подаряван на сухите хора.
И когато, прогизнали в плач,
се обикнат в съдбовната киша,
ще усетят, лишени от здрач,
как след прошка най-леко се диша.
Пак валят дъждовете над мен
своя Свят тайнопис от Небето.
Мокър свят - от води покорен...
Като есен, дошла до сърцето...
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.