Понякога раздавам чудеса,
напред протегнал пълните си шепи -
Любов в небесни капчици роса
със звук за глухи и лъчи за слепи.
Прескръбен, Чудотворецът над мен
сълзи пролива в Святостта Си скрита.
Светът не е с вълшебства покорен,
но в дебрите на зъл магьосник скита.
А аз, дори и чудо не дарил,
виновен под Небето коленича.
Прости ми, Боже, че съм тъй немил
на хора, от които мрак наднича.
Свещеното е стъпкано със гняв.
Безценно - на сергиите не струва.
И свил сърцата до юмрук корав
омразен дух в неверните вихрува.
Как исках дар на Теб да принеса -
души, родени в трепет и почуда.
И с всичките Ти светли чудеса
света за ново утро да събудя.
Уви! Той спи мъртвешкия си сън
в най-хлъзгавия ров на битието.
А аз, ръце протегнал, съм отвън,
пред тъмни порти с надписа: Заето!
Прокуден от тълпите раздавач,
и странник, който приют не съзира.
Дано усетиш, Боже, Твоят Плач
как вечер от очите ми извира...
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар