Едно въже за цял живот ми стига.
Дори за Вечност, някъде отвъд.
Не ща съдба, подобна на верига,
която е обречена за съд.
Едно въже, изплетено от нишки,
които Любовта с лъчи тъче.
Заветът от молитви и въздишки
на вече побелялото момче.
Край мен светът от тъмен бяс се дави.
Потъва и не ще да се спаси.
Най-кривите - за себе си са прави
и дух лукав душите им мърси.
Каква ли болка още ще износя
не знам, не питам... Нека да боли!
С въже ме тегли Виа Долороса,
и врича ме на смърт, като че ли...
И без да съжалявам, че е клета
съдбата ми от заник до зори,
с най-светлото от всичките въжета,
дано се в мене Господ възцари...
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар