Човек с една съдба се ражда
за щастие или беда.
Когато го измъчва жажда
да търси глътката вода.
Със къшей хлебец да залъже
стомаха, че е вече сит,
и даже да си ляга тъжен,
в съня поне да е честит.
Така е видимо и ясно
човешкото ни битие.
Да бъдеш жив си е прекрасно,
и просто като две и две.
Но някак губи се следата
в божествените висини,
че само с хляба и водата
човек не ще се осени.
Но трябва във живота кратък
за друго той да е готов -
да следва с Вяра, без остатък,
на Господ Вечната Любов.
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар