ДА ТЕ ЖИВЕЯ, ВЯРО!

Да те изпея, Вяро, имам сила,
дори да би заглъхнал моят глас.
Ти други преди мене си спасила,
и била си им песен в скръбен час.

Да те опиша, Вяро, имам слово,
дори да би се скършило перо.
Че с думите - отново и отново
делата раждат своето добро.

Да те износя, Вяро, имам скърби,
дори до тръни в моята глава.
И даже тежестта да ме прегърби,
за друго Бог не ще да призова!

Да те живея, Вяро - смърт ми стига!
Смених пръстта за капка Свята Кръв!
И в ремъка на Божието иго,
оставам роб... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)