НЕ ИСКАМ ВСИ СВЕТИИ!

Не искам "вси светии" за надежда.
Христос ми е достатъчен - до гроб.
И нека в Него моят дух се вглежда,
а не във демоничния въртоп.

Сърцето ми вратата ще залости
за шоуто на хитрия пират,
и с веселите черепи и кости
не ще заситя тъмния му глад.

Изчадие е той. Не се насища
от сдъвкани в магията души.
Гори ли огън - ражда пепелища.
Пълзи ли червей - храмове троши.

А демонът - дори прикрит под маска,
остава хищник. С челюсти гризе.
И само луд, решил да ръкопляска,
превръща си душата на мезе.

Но моята с безумия не свиква.
Втвърдена - със Христос ще устои.
Проклета да е дупчената тиква,
че в нея само лепкав мрак струи...

Светиите са горе... В град от злато!
А в гробищата долу - бесове.
И този свят - тресавище и блато -
влечугите към тинята зове.

Христос ми е достатъчен! До века!
Не ща "светии" в гробищен парад.
Че смисълът се губи пред човека,
отгоре вдъхнат - да погине в ад...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)