Уж на белия свят е човекът роден,
но в живота му вмъква се мракът...
А душицата крехка - бял, невинен сатен -
куп премеждия страшни я чакат.
И в съдбата, тъй както въздига се ръст,
а годините трупат умора,
осъзнава човекът... Роден е за кръст
на невидим Създател под взора.
В скръб въздиша сърцето. И го пали искра,
за да хвърка в надежда висока,
та след нощ непрогледна да сияе зора,
и в Зорницата - вярна посока.
Че светът не е бял - няма никакъв спор.
Само детските мисли са бели.
А животът е избор между тъмен затвор
и небесните чисти предели.
И добре е в душата, върху белия лист,
Господ пръв да проскърца с молива.
Да останеш по детски най-възвишен и чист,
даже мракът от зло да прелива.
Че в съдбовното сито - до последния ден,
оцелял да си кажеш накрая:
Аз на Господ във белия свят съм роден,
а за мрака не ща и да зная...
(Птицата в теб)
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар