петък, 23 юни 2017 г.

ПРИСЪДА

Заричам си една присъда,
докато имам дъх и път -
на гузна съвест трън да бъда
или във колелото прът.

И все едно дали от хула
или позор ще ме боли.
Въздига злият черна кула,
но Господ ще я строполи.

Да бъда камъче в обувка
или пък неудобен враг.
Едната Юдова целувка
да бих смутил. И пак, и пак...

Не би ме сплашила верига,
ни всяка долна клевета.
Това за цял живот ми стига.
Дори за Вечност със Христа...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар