Когато в кауза кирлива
безумци стрелят с автомат,
и дразни ги до бяс моливът,
осмял безумната им смрад,
светът търкулва се надолу
с духа омразен на Каин,
а дяволът - в зловещо соло
запява смъртния си химн.
Напусто пъчи се злодеят
над локви от невинна кръв.
Една разстреляна идея
по-силна е от евтин блъф,
сълза от скръб да се отприщи -
превръща смисъла в река,
а смъртните човеци - нищи,
в отпор подават си ръка.
Кръвта със кръв не се измива,
но стига й букет цветя.
За гнусна кауза кирлива -
най-верен съд е съвестта.
И не омраза и вендета,
а прошка, сътворена в жал,
спасила би една планета
от фанатичния кинжал...
Ясен Ведрин
