ЗОВЪТ НА ВЯРАТА

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДИ!

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай - Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

СТРЪМЕН СМИСЪЛ

Не искам в търсене суетно
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.

Светът - от страсти ми додея.
Пръстта - на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.

Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб -
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?

Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?

Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.

Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

МЪДРОСТТА НА КОСТЕНУРКАТА

Все още имам истинска причина
за чудното понятие "живот".
И вярвам, че преди да си замина
ще намаля забързания ход.

Летата навъртях на прима виста,
към свършека навярно устремен.
Но моята душа, до болка чиста,
прошепна уморена думи в мен...

"Поспри за миг със този бяг, човеко!
Ще дойде краят, искаш или не!
И вместо да витаеш надалеко
поне веднъж бъди на колене.

Така ще видиш кълн на пъстро цвете
или лъчите в утринна роса,
а трепетни от мъдрост ветровете
ще шепнат зов от святи небеса.

Превръщай в час едничката минута.
Мига разтегляй до възторг от ден.
Дори едната дума недочута
щом чуеш - ще си в смисъл зареден..."

Душата млъкна. Мисълта отмина.
А после пак просветна в ален свод.
Все още имам истинска причина
за чудното понятие "живот"...

Не е ли то заветната къщурка,
с която преживяваш векове,
когато като мъдра костенурка
минутите превръщаш в часове?

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ДЕВЕТИ МАЙ

Европо на разплути бюрократи!
Не помниш ли пречупения кръст?
Презря ли милионите солдати
и костите им в кървавата пръст?

Забрави ли как в калните окопи
един народ от чума те спаси?
Или преяла - в страст се разевропи
и с пагубни звезди се украси?

Не ме затрогвай с пищния си блясък!
Безпаметна - какво ще ми дадеш?
Строила си дома си върху пясък
и ценното сменила си за леш.

Един сатрап насмалко да те смачка
и с огън да жигоса твоя лик.
Но ти, доволна, не направи крачка
за почитта пред руския войник.

Да бяха живи днес Юго и Гьоте -
перата щяха да обърнат в меч.
Европо на елитите! Горко ти!
Отиде ти в греха си надалеч!

Аз празника ти пищен не празнувам
със одата, уви, на радостта...
За жертви непочетени тъгувам
и спомням тях с въздишка на уста.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

СМИСЪЛЪТ

Няма куп светила от Небето
в моя тих и молитвен покой.
Но в духа ми е чудно и светло,
щом Звездата е винаги Той.

С Него вярата смисъл намира,
а надеждата вдига платна,
към Спасителя поглед да взира,
озарена от лъч Светлина.

Всеки кораб избира посока,
за да стигне Заветния бряг.
Аз си имам Зорница висока.
Светъл пример и бляскав маяк.

И ми стига, преборил морета,
да доплувам до пристана бял,
а в душата, от бурите клета,
Господ Бог да трепти просиял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ВДЪХНОВЕН ОТ ХРИСТОС

Той вървеше с нозе по морето.
Над света ти със вяра тръгни.
И ще имаш сърце, непревзето
от високи и страшни вълни.

С хляб и риба Той гладни насити.
Ти със къшей - един утеши.
И ще пратят към теб висините
Обич Свята за чисти души.

С Милост Той защити Магдалина.
Ти за грешните - дух иждиви.
И тогава чрез тебе мнозина
ще извикат към Него: Равви!

Той с Гласа Си смиряваше бури.
Ти с дъха си притопляй сърце.
И в искрата ти плам ще притури
Бог със Своите Святи ръце.

Той за Лазар във гроба заплака.
Ти за клетите - зов изплачи.
И ще бяга от взора ти мракът,
чак до бездната див ще търчи...

В двете лепти на бедна вдовица
Той видя най-богата в света.
Ти в ръката с нищожна парица
посвети я на Господ в жарта.

Той е Смисълът ясен. Следата.
Ти - следовник по Вечния Път.
На Христос вдъхновен от делата -
ще Го срещнеш. Прославен. Отвъд.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)