ЗОВ ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Те в Едем се родиха. Бяха Мъж и Жена.
Бог Отец ги създаде, а не Сатана.
Своят Образ им вложи. И дари ги с Любов,
но змията проклета ги препъна във ров.

И отлъчи ги Господ, преизпълнен от скръб,
че човеци в греха си Му обърнаха гръб.
Но възлюби ги Свято, и на Кръст ги спаси,
а Небето направи Благодат да роси.

Днес е време последно. И лукавият враг
плюе черна отрова от смолистия мрак.
Иска свое наследство. Търси скверни души.
Добротата презира. Всичко Свято руши.

И създава си змеят със жесток произвол
нова паднала раса. Хора в третия пол.
Всяка съвест убива. Смазва чест и морал.
И света е затрупал с гъста тиня и кал.

О, къде сте потомци, на човека Адам?
Вижте! Шепи протягам, та Любов да ви дам!
Тя е Вечната Ева и дарява Живот!
А със нея сърцата наедряват от Плод!

Още свети отгоре Светлина от Сион!
Помолете се, хора! И сторете поклон
на Спасителя, разпнат на Голгота за вас,
та да бъдете Святи във съдбовния час.

Че светът като дрипа ще потъне в пръстта,
гдето Дух не въздига, нито хвъркат ята.
Но в бодили и тръни се разпалва Шеол,
а влечугите съскат, че са третият пол...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НЕБЕСНАТА МИ ВЯРА

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове...

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет...
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси...

В една последна зима - с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИЗПЯТАТА МИ ПЕСЕН

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели -
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: "Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота - Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул...
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул...

И дори да е вече изпята -
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души..."

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)