Недей унива, душо моя,
че дъжд пороен вън вали.
Дошло е времето на Ноя
и болката до смърт боли.
Онази болка - там, отляво,
с която скръб вещае гнет,
когато кривото е право,
а бисер счита се за смет.
Потоп ще сполети земята.
Горкото страшно ще кипи.
Но ти това недей пресмята,
а само злото претърпи.
Че Съдникът отваря списък.
Със гняв присъдите чете.
И злите ще се давят с писък,
и най-злощастни ще са те.
А ти - в ковчега скрит на Ноя -
с един Завет се утеши,
че няма да смути пороят
на Господ верните души...
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар