Не ме възторгвай, нощна пеперудо!
За теб съм само уличен фенер!
И не от мен е мъничкото чудо,
че съм разпръснал мрака гъст и чер!
За утрото мисли! И за зората!
За Слънцето, изгряло да блести!
Когато лъч докосне ти крилата,
щастлива в Светлината Му трепти!
Без нощен страх, без болка и принуда,
лети щастлива в чудния Му Ден,
за да Му бъдеш дневна пеперуда
със порив, от Небето озарен...
А мене запомни, че бях ти Верен
и моят блед неон те улови.
След нощната прегръдка в лъч фенерен,
лъчиста да сияеш над треви...
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
