ЗАВЕТ НА МЪЧЕНИК

Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.

Не ще го моля още сто години
да би се със Твореца примирил.
Че пътят към катарзиса един е:
Да стане крем отровният бодил!

Уви, земята с тръни се задръсти
за тленните потомци на Адам.
А кремовете се броят на пръсти
и светят под Небето - тук и там.

Венец да ти сплета от тях, о Боже!
Не искам друго! Само тях ми дай!
И бремето с чувала невъзможен
ще удържа до сетния си край...

Да вдишвам братска обич. До насита!
И жертвен огън в дар да ме гори!
Духът ми няма в немощ да залита,
но още от Небето ще твори.

И бремето, което уж е леко,
ще смъмря със Завет на мъченик:
Един живот живееш тук, човеко!
Раздай го до последния си миг!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

ПРИЯТЕЛИ! ОБИЧАЙТЕ ИСУС!

Земята ще трепери - в трус след трус!
Светът ще тъне в блатото на звяра...
Приятели! Обичайте Исус!
Живейте само с Неговата Вяра!

Измамата е с лъскав станиол
и лесно лековерните привлича.
Да страда ли беднякът, че е гол,
когато злият с гибел се облича?

Не гледайте на блазнещото "днес",
щом мъдрост има в думата "довека".
Без съвест, добродетелност и чест,
какво оттатък ще спаси човека?

Смъртта с косата бясна ще коси,
а Бог от Кръста с Благост ще спасява!
Небето Свята Правда ще роси,
а адът ще избълва дим и лава!

И с Избора - да бъдем или не
на този свят Невястата Христова,
ще паднем някой ден на колене
пред Бога или змийската отрова.

Аз искам във последния си час
да ви съгледам - ангели във бяло!
И някъде, в най-светлото у вас,
как моето сърце се е раздало!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)