събота, 21 юни 2014 г.

СЪЛЗИТЕ НА НЕБЕТО

Сълзите ли Небето Си проля
от болката, събирана с години?
Народецът стихийно оголя,
но кой извика: "Господи, прости ни!

От идоли затънахме в калта
и мятахме си кал като вражалци.
Похулихме Ти, Боже, Святостта...
И виното с безквасните Ти залци.

Че както бе по времето на Ной,
така и днес разжегва се тълпата.
Ти рониш Си сълзите на порой,
но кой дочува зов от Светлината?

Очи ли са - привлича ги пръстта...
Ръце ли са - сърби ги за грабежи.
С псувни и хули пълнят се уста.
Плача Ти няма кой да забележи.

Сред мълниите спретват си кючек
и вместо "Милост" викат "Хаирлия".
Че стига му на грешният човек
да си припява как градил Илия..."

Небето от скръбта се пресуши.
Една сълза сърцето ми покая.
Спасявай, Боже, скръбните души!
И с Милост опрощавай ги до края!

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар