четвъртък, 10 септември 2015 г.

СЛОВО ЗА ДЛЪЖНИКА

Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Дори след гроба - всеки е длъжник.
Небето гледай! Колко е далеко!
Че там духът отива в сетен миг.

Едни везни - от Святост безпристрастни -
претеглят мисли, думи и дела,
и стават греховете по-опасни
от всичките човешки теглила.

Дългът расте, а няма кой назаем
да би ти дал, че да го изплатиш.
И ужасът нараства нескончаем,
когато пред Създателя мълчиш.

Да би се скрил от Него... Но не може!
Редуват се падение с вина.
"Прости ми престъпленията, Боже!
Тъй тежка стана моята везна..."

"Да ти простя ли?" - пита Съдията -
"Та Аз от Милост те потърсих пръв!
И всичките длъжници по земята
реших да опростя с пролята Кръв.

Върни Ми тази капчица червена,
отронена за тежкия ти грях,
така везната ще е изплатена
и мигом ще изчезне твоят страх..."

Дали за по-нататъшна развръзка
да бих написал някой друг куплет?
На злия днес душата му е дръзка
и дълговете трупа в път проклет.

Щом никой на света не му ги иска
решава той, че нищо не дължи.
Над бедните и честните се киска,
и цял живот ги трови със лъжи.

Но идва миг да му привършат дните,
дори и сто години доживял.
И ще не ще - застанал пред везните -
ще вземе отредения си дял...

Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Да, имаш!... Но Христос за тях плати!
Повярвай Го! И в бремето нелеко
небесно оправдан ще бъдеш ти...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар